Икономиката на Филипините е все още предимно селскостопанска, въпреки, че леката промишленост бележи ръст. Филипините са 118-ти от 178 държави по брутен вътрешен продукт(БВП). Някога най-богатата в Азия след Япония, филипинската икономика се свива в началото на 1980-те като резултат от намалено търсене на филипинската продукция. Опитите да се подобри икономиката са затруднявани от големите дългове (вътрешният дълг е 77% от БВП).

Филипините са член на Азиатската банка за развитие, Световната банка, Международния валутен фонд и други международни икономически организации. Главните търговски партньори на Филипините са САЩ и Япония.

Страната е в диспут с Тайван, Китай, Виетнам и Малайзия за богатите на нефт и природен газ острови Спратли, намиращи се в Южнокитайско море и с Малайзия за Сабах - втората по големина провинция на Малайзия разположена в северната част на остров Борнео - бивша територия на султаната Сулу, чийто наследник са Филипините.

Икономиката на Филипините е отбелязала растеж от 1.5% през последното тримесечие на 2013 година, спрямо предходното, резултат, който е по-висок от очакванията на икономистите, въпреки отражението на супертайфуна. Данните от днес подкрепят виждането на икономистите, че централната банка ще запази лихвите без промяна при следващото си събиране.

Икономисти, анкетирани от Ройтерс, прогнозират ръст на икономиката на островната държава от 0.8%. На годишна база, растежът през четвъртото тримесечие на 2013 година се забавя до 6.5%, като отново е по-висок от прогнозите, които вещаеха, че ще се забави до 6%, но е под темпа с който икономиката растеше към края на третото тримесечие, от 6.9%.

За цялата 2013, растежът на филипинската икономика е 7.2%, което е над прогнозната цел на правителството, за ръст между 6 и 7 процента и е най-високият темп на растеж от 2010 насам.