Макар и изключително богата на природни ресурси, Мианмар се нарежда сред най-слабо развитите страни в света и е най-бавно развиващата се в Югоизточна Азия. Мианмар има планова икономика.

Под британско управление страната е била най-големият производител на ориз в света и сред най-богатите на петрол британски колонии. След независимостта си обаче страната постепенно започва да отслабва в икономически план заради зле планираните и осъществени икономически реформи. През 1948 г. министър-председателят У Ну създава план да превърне Бирма в "страна на благоденствието" чрез планова икономика в рамките на демократично управление. Развалените отношения с Великобритания, както и състоянието на световната икономика след Втората световна война обаче осуетяват тези планове. Износът на ориз се срива с 96%, а на минерали и метали — с над 2/3. След преврата през 1962 г. е въведен т.нар. "Бирмански път към социализма", който води до национализация на всички отрасли с изключение на земеделието. Провалът и на тази политика превръща Бирма в една от най-бедните държави в света, увеличава инфлацията и безработицата. През 1987 година положението се е влошило достатъчно, за да бъде причислена към списъка на ООН на най-слабо развитите страни в света.

През 1988 г., със свалянето на У Не Вин от власт, Мианмар започва да изоставя неуспешно построената си социалистическа система, но контролът на правителството върху стопанската дейност остава затегнат. Позволена е частна икономическа активност, тъй като има нужда от по-голям запас твърда валута, както и чужди инвестиции, които да подпомогнат икономиката.

През 2013 година бяха вдигнати икономическите санкции от Европейския съюз и САЩ. Китай и Индия инвестират най-усилено в Мианмар. Други големи инвеститори са Тайланд, Сингапур и Южна Корея.

Интерес към големите находища на нефт и природен газ проявяват компании от Русия, Китай, Индия и Тайланд.

Мианмар изнася ориз, юта, тиково дърво, каучук и скъпоценни камъни (рубини, сапфири). Близо 98% от земеделските площи са оризища.