Служба по търговско-икономическите въпроси в град Хошимин

Посолство на Република България във Виетнам

Икономиката на Малайзия

Икономиката на Малайзия е една от най-бързо развиващите се в Азия, с постоянен ръст на Брутния вътрешен продукт (БВП) от около 6,5% годишно в периода 1957-2005. За 2010 БВП на страната беше 414,4 милиарда рингита, което я поставя на 29-то място в света. След като до 70-те години на 20 век селското стопанство и добивът на полезни изкопаеми играеше основна роля в икономиката на страната, постепенно започна преориентиране към други сектори и към засилена индустриализация през 80-те. Сериозна роля за растежа играеха и чуждестранните инвестиции. Има дисбаланс между благосъстоянието на различните етнически групи. Китайците съставляват около 1/3 от населението, но държат над 70% от капиталите на страната.

Международната търговия, силно подпомогната от важният търговски път през Малайския проток и промишлеността са основните двигатели на икономиката. Малайзия е голям износител на селскостопанска продукция, нефт (запаси от над 4,3 милиарда барела) и палмово масло (един от най-големите производители в света). Изнасят се още електротехника и компютърна техника (първо място в света по производство на компютърни чипове).От 2002 страната развива собствена космическа програма и през 2006 Музафар Шукор става първия малайзийски космонавт. Планира се и изграждане на космодрум в Борнео. Развива се и автомобилнаta индустрия. Страната произвежда собствен национален автомобил Proton.

В последните години силно се развива и туризма, в опит да се диверсифицира икономиката. В резултат за 2009 година Малайзия застана на 9-то място в света по посещаемост от туристи.

Брутният вътрешен продукт на Малайзия за 2010 година беше 237.8 милиарда щ.д., а БВП на човек от населението беше 14 670 щатски долара. Ръстът на БВП в сравнение с 2009 година беше 7,2%, а на инфлацията – 1,7%. Частта на земеделието в БВП нарастна с 1,7 %, на промишленото производство - с 8,6%, а на услугите – с 6,8%. Износът на страната за 2010 година нарастна с 9,8% до 198,70 милиарда щ.д., а вносът – с 14,7% до 347,08 милиарда щ.д. Външнотърговският баланс на Малайзия беше отрицателен – 156,38 милиарда щ.д. Външният дълг на Малайзия за 2010 година беше 62 милиарда щатски долара.

Политическата програма на правителството на Малайзия е изпълнена с инициативи, насочени към повишаване доходите на населението. Целта е, до 2020 година Малайзия да се превърне в страна с високи доходи. В програмата на управляващата страната коалиция са заложени основни инициативи като борбата с корупцията, подобряване на образованието и модернизиране на селското стопанство. Одобрената от правителството програма за икономическо развитие включва дванадесет приоритетни области. Секторите, които се определят с най-голям потенциал за повишаване на икономическия ръст на страната, са туризмът и добивът на палмово масло.

В плана на малайзийското правителство за периода 2011-2015 година са предвидени реформи, които включват премахване контрола върху цените и спиране на субсидиите, като целта е да се създаде по-конкурентна местна икономика. Очакванията са, по този начин да се привлече по-голям поток от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), които се счита, че имат потенциал да се превърнат в основен двигател на икономическия растеж през следващите няколко години.

Прогнозите за фискалната политика на правителството са, че ще има слаб напредък по отношение балансирането на финансите на държавата през следващите години. Бюджетният дефицит през 2011 година беше еквивалентен на 5.4% от БВП. Въпреки че правителството рационализира програмата си за субсидии, които са предимно за храна и гориво, продължават да се отпускат голям обем средства от държавната хазна.

Разходите по обслужването на външния дълг се увеличават постоянно и достигнаха до около 10% от общите оперативни разходи на правителството през 2011 година.

Очаква се през следващите години икономиката на Малайзия да премине към по-стабилно развитие и ръстът на реалния БВП да бъде средно 5,4% годишно. След един период на нестабилност, когато малайзийската икономика се сви с 1.7% през 2009 г. по време на световната икономическа криза, последва растеж от 7,2% през 2010 г. Износът на стоки и услуги се очаква да нараства средно с 8,4% годишно. Въпреки това, приносът на нетния износ за растежа на БВП ще бъде незначителен, тъй като вносът на стоки и услуги ще има подобни темпове на растеж.

Индустриалният сектор ще продължава да бъде значителен дял от малайзийската икономика, но прогнозите са, той да остане по-малък от сектора на услугите през следващите години. Растежът в сектора на промишлеността, основно, ще следва темпа на разширяване в икономиката, като цяло. Секторът на услугите ще остане до 2015 година най-голямата и най-динамичната част от икономиката на страната, тъй като правителството насочва повече средства в този сектор с цел да осигури превръщането на Малайзия до 2020 година в държава с високи доходи. Най-динамични подсектори ще бъдат финансовите услуги, търговията на едро, хотелите и ресторантите. Ръстът на финансовите услуги ще бъде насърчаван от постепенна либерализация. Това ще помогне да се подобри международната конкурентоспособност на финансовата система на Малайзия и ще направи вътрешния финансов сектор по-отворен към нуждите на частните и публични потребители. Приносът на селското стопанство (и по-специално производството на палмово масло) ще бъде важен за икономиката на страната. Ръстът на земеделското производство ще спомогне за повишаване на доходите в селските райони и потреблението в тях.

Благодарение на по-високите световни цени на суровия петрол и непетролните суровини, инфлацията на потребителските цени се ускори до средно равнище от 3,2% през 2011 г. и нарастването на цените е средно 3,6% годишно в периода 2015 година. Усилията на правителството да рационализира схемата си за субсидиране оказва натиск върху цените. Друг източник на инфлация е въвединият през 2012 година данък върху стоките и услугите. Премахването на търговските бариери и по-голямата регионална икономическа интеграция ще помогне за поддържане на среда с ниска инфлация в Малайзия. Като страна, която е силно зависима от международната търговия, Малайзия няма да може да избяга от последиците от нарастващата конкуренция и проникването на вносни стоки на вътрешния си пазар, особено на широк спектър от потребителски стоки от Китай. Фактор, който ще помогне да се държи инфлацията под контрол, е прогнозираното поскъпване на малайзийския рингит спрямо щатския долар през следващите години. Повечето от стоките, които се внасят и изнасят от страната са в щатски долари. Така, при по-скъп рингит вносните стоки ще станат по-евтини.

Очаква се ръст на износа на малайзийски стоки, породен от продължаващото възстановяване на външното търсене и по-активна регионална търговия. В същото време, подобрените външни условия ще стимулират търсенето в Малайзия на вносни междинни продукти, използвани при производството на стоки за износ. Растежът на вноса ще бъде подкрепен също и от вътрешното търсене, но темповете му в стойностно изражение ще останат близки до тези на растеж на износа. Малайзия ще разшири обхвата на стоките, които изнася, но икономиката ще остане силно чувствителна към световния пазар на електроника. Непромишлените стоки за износ, които се състоят предимно от селскостопански продукти(най-вече палмово масло) и минерали (особено суров петрол и втечнен природен газ), също ще продължат да са зависими от глобалните икономически условия. Очаква се промяна в баланса между дестинациите за износ и внос. Китай ще остане най-бързо развиващата се икономика в региона на Азия, създавайки много възможности за износителите в Малайзия. Едновременно с това, търговията със САЩ, ЕС и Япония, вероятно ще намалее в относителен размер.